10-ТЕ НАЙ ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ГРЕШКИ ПРИ ХИДРОИЗОЛИРАНЕТО

10-те най-често допускани грешки в хидроизолирането

1. Лош материал
Най-баналната грешка. Не използвайте „тънки” мембрани с дебелина под 3мм, мембрани за +5оС, нито мембрани с неясен произход.
Забранено е да се хидроизолира метален покрив (силно деформируем) с АРР (атактен полипропилен) модифицирана битумна мембрана. При метален покрив и покрив с панели използвайте само SBS (стирол бутадиен стирол) модифицирани мембрани, притежаващи необходимата гъвкавост при отрицателни температури (-20оС до -25оС).
За подробности ползвайте новата Наредба No2 за хидроизолации на сгради и съоръжения, Държавен вестник от 14.10.2008 г.

2. Грешна комбинация от материали
Забранено е да се използват АРР мембрани в комбинация с каменна вата. И най-твърдата покривна вата е деформируема и битумната мембрана при ходене ще бъде подложена на прекалено големи деформации, което при отрицателни температури би довело до напукване на хидроизолацията. Използвайте специални закрепващи елементи (винт с дюбел, поемащ деформации) за захващане на мембраната, т.к. има риск при ходене металният винт, захващащ ватата и мембраната към основата, да „изкочи” над хидроизолацията, като по този начин я перфорира.

3. Липса на водоприемници
Изглежда невероятно да не се използва водоприемник, но това е факт. Правят се опити канализационна PVC тръба да замести водоприемник с периферия. Губи се много време и нерви без никакъв успех и се създава изключително слабо място в покрива.

4. Липса на отдушници и пародренаж (особено при ремонтни дейности)
Това са малко по-сложни грешки, за които трябва отделна статия.
Идеята е, че в пластовете под (новата) хидроизолация се намира вода в стоманобетоновата плоча, в циментовата замазка за наклон, в защитната замазка над топлоизолацията, между плочите топлоизолация XPS от дъжд, завалял преди окончателното завършване на хидроизолацията, под стари компрометирани слоеве хидроизолация и др.
С помощта на пародренаж и отдушници се извеждат водните пари, които в противен случай биха създали „балони” в хидроизолацията, които биха довели до прекалено високи опънни напрежения, а оттам до разкъсване и течове. За пародренаж се използва най-често перфорирана битумна мембрана, незалепена към основата, позволяваща залепване на първи пласт хидроизолация само през отворите на пародренажа, като по този начин се създава „точково”/частично залепване, осигуряващо по-лесен път на въздуха.

5. Липса на компенсаторни слоеве/ивици
Става дума най-вече за панелни покриви и особено при ремонт на старата им хидроизолация. Компенсаторен слой се изпълнява при опасение за движение на покрива или негови части. Компенсаторният слой не се залепва или се залепва само от едната страна (при ивици), за да се осигури по-голямо дължина на мембраната за необходимото удължение за „премостване” на фугата.

6. Липса на пароизолация (особено при топлоизолация от каменна вата)
Липсата на пароизолация води до проникване на водни пари от отопляемото помещение под покрива през зимата и навлизането им във водопоглъщащата вата, което води до влошаване на топлоизолиращите й свойства. Типът пароизолация зависи от относителната влажност, като за отопляеми помещения се използва битумна мембрана. Най-добрата пароизолация е битумна мембрана с вложка от алуминиево фолио, а най-малкото, което може да се сложи дори при складови неотопляеми помещения, е LDPE фолио 0,2 мм.

7. Липса на грунд
Много „майстори” твърдят, че грундът не е задължителен особено при ремонтни дейности. Никога не се доверявайте на черния цвят на стари хидроизолационни слоеве, особено изпълнени с недостатъчно количество мазани битумни хидроизолации. Битумният грунд осигурява доброто сцепление, без което хидроизолацият би се вдигнала при силен вятър.
От друга страна, 350-400 гр./кв.м висококачествен битумен грунд осигуряват и минимална хидроизолация на бетона/замазката, като по този начин я предпазват от силно намокряне от дъжд и сняг. Ако има риск от валежи, е най-добре да се изпълни слой от мазана/пръскана битумна хидроизолация с разход 1,0 кг./кв.м, осигуряващ 0,5 мм висококачествен модифициран битумен слой.

8. Неотчитане важността на участъка на преминаване на хоризонталната хидроизолация във вертикална
От една страна не се изпълнява добре заваръчният шев между мебраните, което води до течове.
От друга страна не се изпълява холкер за плавно прегъване на мембраната.
От трета страна, дори при наличие на холкер, се гони плътното залепване на мембраната към основата, което води до разкъсване при поява на движение във връзката стена-плоча.

9. Липса на цялостна връзка между 1-ви и 2-ри пласт на хидроизолацията
Една от най-честите грешки. Цялостното залепване на двата пласт дава сигурност, дава дебелина на крайния общ слой, необходима за поемане на евентуални наранявания и осигурява едновременна работа на двата хидроизолационни слоя, особено ако са с различна армировка – стъклен воал/мрежа и полиестер.

10. Подценяване сложността на вертикалното залепване
Макар статията да е за покривни хидроизолации, където също има вертикални участъци, този проблем е най-силен при подземното хидроизолиране.
Разчита се на наличието на втори хидроизолационен слой, на дренажната мембрана, на водоплътния стоманобетон или просто на липсата на подпочвени води.
Цялостното залепване както на първия слой към добре грундираната равна и гладка основа, така и на втория слой към първия слой са от изключително голямо значение, но е трудно за изпълнение – обикновено няма много място в изкопа, тъмно е, има течащи води, бетоновата повърхност не е подходяща за добро залепване, ролката мембрана тежи и т.н.
Препоръката ми е да се замени грундът и първият слой мембрана със слой мазана/пръскана модифицирана битумна течна хидроизолация с разход 2,0 кг./кв.м, осигуряваща 1,0 мм висококачествен хидроизолиращ слой без прекъсвания и поемащ малки неравности и ръбове на основата. След това да се залепи бавно и внимателно възможно най-добрият слой мембрана.
За съжаление има още много други грешки като недостатъчно загряване на хидроизолацията с цел осигуряване на течен горещ битум за залепване или пък прегряването й, водещо до изгаряне на армировката от полиестер, липсата на допълнителен слой при фундаменти/крачета на климатични инсталации, неизползването на готови преходници при тръби или антени на покрива и много други.

ЗЕЛЕНИ ПОКРИВИ

ЗЕЛЕНИТЕ ПОКРИВИ  – все още малко популярно у нас може да стане част и от нашето ежедневие.

Много е важно да направим следното уточнение: покривни градини (интензивно покривно озеленяване) наричаме озеленените плоски покриви с богата композиция, които се посещават от хората, интензивно се поддържат и най-често налагат конструктивна адаптация на сградата още преди да е построена или в последствие.

Всички останали варианти са в по-малка или по-голяма степен изява на т.н. екстензивно покривно озеленяване, което е плоскостно и леко, включва определен набор от растения и специални ограничения в използваните субстрати. Предимствата му са, че е по-евтино, по-малко натоварващо за сградата и следователно с по-големи възможности за масово приложение; изисква малко поддържане. В повечето случаи екстензивно озеленените покриви не са посещаеми, освен за целите на поддържането; могат да бъдат изпълнени и при наклон на покрива.

Произходът на покривните градини ни връща хилядолетия назад във Вавилонската империя, където се предполага за съществуването на най-ранните такива – Висящите градини на Семирамида, едно от седемте чудеса на света.

След появата на стоманобетона покривното озеленяване придобива голяма масовост в Западна Европа, по-късно и в САЩ, Япония, Австралия, Канада. То се изгражда върху жилищни сгради, хотели, промишлени сгради, офиси, болници, музеи, подземни и надземни паркинги.

Често, особено когато са на земно ниво, покривните градини не могат да се различат от обикновените паркове и градини – толкова богата и разнообразна е тяхната композиция, неотстъпваща по използваните елементи и растителност на останалите градини.

Ето някои от преимуществата на покривното озеленяване:

Озеленените покриви освежават градските територии. Те умело служат за прикриване на непривлекателни структури като подземни паркинги, гаражи и др., придружаващи комплексите от офиси, магазини, конгресни центрове, театри.

Озелененият покрив означава още: по-дълъг живот на хидроизолацията, по-добра топлоизолация и шумоизолация, т.е. по-голяма енергийна ефективност и качество на строителството – средства, които се възвръщат в последствие!

Освен икономическите си предимства зелените покриви се оказват и много полезни за възстановяване на нарушеното екологично равновесие в градовете. Известна е благоприятната роля на растенията за тази цел: понижаване на максималните дневни температури с няколко градуса през лятото, увеличаване на влажността на въздуха, обогатяването му с кислород, намаляване на запрашеността и концентрацията на вредни газове.

За ирония в града, особено в централните части, където замърсяването е най-голямо, са ограничени възможностите за изграждане на зелени площи, което поражда проблем. В този смисъл е незаменима ролята на покривните пространства в опита за рационално използване на всички свободни територии за настаняване на растения и повишаване качеството на градската среда.

Изграждането на зелен покрив изисква качество и прецизност на изпълнението. Добрите резултати се постигат с употребата на специални материали и спазването на конструктивни правила, характерни за този тип строителство. Покривните градини може да струват по-скъпо, но те се отплащат многогократно в последствие

КАК ДА ИЗБЕРЕМ БОЯ

Един от определящите фактори, които трябва да вземем под внимание при избор на интериорна боя, е износоустойчивостта на боята. Европейска норма 13300 определя различни класове на износоустойчивост на интериорните бои. Това е обусловено от възможността боядисаните повърхности да се почистват чрез третиране с вода и миещ препарат. Боите от клас 1 са най-силно износоустойчиви, подходящи са за промишлени помещения, почиствани ежедневно с вода и миещи препарати. Това са специализирани бои, които не са за масова употреба.

Когато е необходима висока повърхностна хигиена, за сгради с обществено предназначение, както и за дома, се използват бои  STATUS EMULSION PAINTS и PRIMO PROFESIONAL

Най-масово използвани бои за дома, както и за помещения за обществено ползване са боите от клас 3 на износоустойчивост. Нискобюджетните класове бои – 4 и 5 се използват за тавани и стени в помещения, в които няма голям човекопоток

.

ТРАКОН предлага висококачествени решения за Вашия дом:

  • дневни и трапезариис по-голям човекопоток препоръчваме STATUS EMULSION PAINT, KITCHEN AND BATH, BONUS, PRIMO PROFESIONAL. Продуктът STATUS EMULSION PAINT предлага гама от над 2000 цвята. За обработка на тавани и стени в помещения с малък човекопоток препоръчваме боите BONUS и INTEROPOL.

 

  • кухни и мокри помещения, в които няма директно обливане на покритието с вода, е желателно да се използват бои с биоцидна защита KITCHEN AND BATH,PRIMO PROFESIONAL. Презумпцията е, че е възможно почистване от замърсяване с храна и напитки и предпазване от поява на гъбички, мухъл и плесени, образувани от отделяне на водни пари. Съдържанието на биоциди не позволяват образуването им.