10-те най-често допускани грешки в хидроизолирането
1. Лош материал
Най-баналната грешка. Не използвайте „тънки” мембрани с дебелина под 3мм, мембрани за +5оС, нито мембрани с неясен произход.
Забранено е да се хидроизолира метален покрив (силно деформируем) с АРР (атактен полипропилен) модифицирана битумна мембрана. При метален покрив и покрив с панели използвайте само SBS (стирол бутадиен стирол) модифицирани мембрани, притежаващи необходимата гъвкавост при отрицателни температури (-20оС до -25оС).
За подробности ползвайте новата Наредба No2 за хидроизолации на сгради и съоръжения, Държавен вестник от 14.10.2008 г.
2. Грешна комбинация от материали
Забранено е да се използват АРР мембрани в комбинация с каменна вата. И най-твърдата покривна вата е деформируема и битумната мембрана при ходене ще бъде подложена на прекалено големи деформации, което при отрицателни температури би довело до напукване на хидроизолацията. Използвайте специални закрепващи елементи (винт с дюбел, поемащ деформации) за захващане на мембраната, т.к. има риск при ходене металният винт, захващащ ватата и мембраната към основата, да „изкочи” над хидроизолацията, като по този начин я перфорира.
3. Липса на водоприемници
Изглежда невероятно да не се използва водоприемник, но това е факт. Правят се опити канализационна PVC тръба да замести водоприемник с периферия. Губи се много време и нерви без никакъв успех и се създава изключително слабо място в покрива.
4. Липса на отдушници и пародренаж (особено при ремонтни дейности)
Това са малко по-сложни грешки, за които трябва отделна статия.
Идеята е, че в пластовете под (новата) хидроизолация се намира вода в стоманобетоновата плоча, в циментовата замазка за наклон, в защитната замазка над топлоизолацията, между плочите топлоизолация XPS от дъжд, завалял преди окончателното завършване на хидроизолацията, под стари компрометирани слоеве хидроизолация и др.
С помощта на пародренаж и отдушници се извеждат водните пари, които в противен случай биха създали „балони” в хидроизолацията, които биха довели до прекалено високи опънни напрежения, а оттам до разкъсване и течове. За пародренаж се използва най-често перфорирана битумна мембрана, незалепена към основата, позволяваща залепване на първи пласт хидроизолация само през отворите на пародренажа, като по този начин се създава „точково”/частично залепване, осигуряващо по-лесен път на въздуха.
5. Липса на компенсаторни слоеве/ивици
Става дума най-вече за панелни покриви и особено при ремонт на старата им хидроизолация. Компенсаторен слой се изпълнява при опасение за движение на покрива или негови части. Компенсаторният слой не се залепва или се залепва само от едната страна (при ивици), за да се осигури по-голямо дължина на мембраната за необходимото удължение за „премостване” на фугата.
6. Липса на пароизолация (особено при топлоизолация от каменна вата)
Липсата на пароизолация води до проникване на водни пари от отопляемото помещение под покрива през зимата и навлизането им във водопоглъщащата вата, което води до влошаване на топлоизолиращите й свойства. Типът пароизолация зависи от относителната влажност, като за отопляеми помещения се използва битумна мембрана. Най-добрата пароизолация е битумна мембрана с вложка от алуминиево фолио, а най-малкото, което може да се сложи дори при складови неотопляеми помещения, е LDPE фолио 0,2 мм.
7. Липса на грунд
Много „майстори” твърдят, че грундът не е задължителен особено при ремонтни дейности. Никога не се доверявайте на черния цвят на стари хидроизолационни слоеве, особено изпълнени с недостатъчно количество мазани битумни хидроизолации. Битумният грунд осигурява доброто сцепление, без което хидроизолацият би се вдигнала при силен вятър.
От друга страна, 350-400 гр./кв.м висококачествен битумен грунд осигуряват и минимална хидроизолация на бетона/замазката, като по този начин я предпазват от силно намокряне от дъжд и сняг. Ако има риск от валежи, е най-добре да се изпълни слой от мазана/пръскана битумна хидроизолация с разход 1,0 кг./кв.м, осигуряващ 0,5 мм висококачествен модифициран битумен слой.
8. Неотчитане важността на участъка на преминаване на хоризонталната хидроизолация във вертикална
От една страна не се изпълнява добре заваръчният шев между мебраните, което води до течове.
От друга страна не се изпълява холкер за плавно прегъване на мембраната.
От трета страна, дори при наличие на холкер, се гони плътното залепване на мембраната към основата, което води до разкъсване при поява на движение във връзката стена-плоча.
9. Липса на цялостна връзка между 1-ви и 2-ри пласт на хидроизолацията
Една от най-честите грешки. Цялостното залепване на двата пласт дава сигурност, дава дебелина на крайния общ слой, необходима за поемане на евентуални наранявания и осигурява едновременна работа на двата хидроизолационни слоя, особено ако са с различна армировка – стъклен воал/мрежа и полиестер.
10. Подценяване сложността на вертикалното залепване
Макар статията да е за покривни хидроизолации, където също има вертикални участъци, този проблем е най-силен при подземното хидроизолиране.
Разчита се на наличието на втори хидроизолационен слой, на дренажната мембрана, на водоплътния стоманобетон или просто на липсата на подпочвени води.
Цялостното залепване както на първия слой към добре грундираната равна и гладка основа, така и на втория слой към първия слой са от изключително голямо значение, но е трудно за изпълнение – обикновено няма много място в изкопа, тъмно е, има течащи води, бетоновата повърхност не е подходяща за добро залепване, ролката мембрана тежи и т.н.
Препоръката ми е да се замени грундът и първият слой мембрана със слой мазана/пръскана модифицирана битумна течна хидроизолация с разход 2,0 кг./кв.м, осигуряваща 1,0 мм висококачествен хидроизолиращ слой без прекъсвания и поемащ малки неравности и ръбове на основата. След това да се залепи бавно и внимателно възможно най-добрият слой мембрана.
За съжаление има още много други грешки като недостатъчно загряване на хидроизолацията с цел осигуряване на течен горещ битум за залепване или пък прегряването й, водещо до изгаряне на армировката от полиестер, липсата на допълнителен слой при фундаменти/крачета на климатични инсталации, неизползването на готови преходници при тръби или антени на покрива и много други.